Wine Bridges logo
Wine Bridges logo

Тук различията се срещат
да се опознаят взаимно...

Винени мостове е история за силата на виното, което притежава способността да свързва хората и да преодолява пространствата и годините.

Идеята възникна след раздялата ми с един невероятен екип. Останах с ярки спомени от безброй винени приключения и вина по време на съвместната ни работа, които създадоха стабилна връзка между нас.

От 1995 година съм във винарския бранш и продължавам да правя вино. Колкото повече време от живота ми минава в това и с колкото повече хора работя за създаването на едно вино, толкова повече усещам силата му да гради мостове. Работих в България, Калифорния, Нова Зеландия, Македония и засега се установявам тук на Балканите. Знам, че където и да се намирам, винарския свят е един. Хората, които отглеждат грозде, създават вино, пишат за него, оценяват го или просто изпитват удоволствие от виното, са един отделен свят на нашата планета.

Исках да опиша по някакъв начин това, да изразя моите усещания за силата на виното, което независимо от редуването на срещи и раздели, притежава способността да свързва хората и да преодолява пространствата и годините.

Всичко написано до тук е свързано с емоциите във времето, любовта към това, което правя и хората, с които осъществявам мечти. Така възникна идеята за Винени мостове, които да представляват особени вина, свързани с различни винари и техните истории. Следващият етап, през който преминах, бе да реша какви ще бъдат тези вина.

Почти едно десетилетие бях привърженик на Новия свят, като се стремях да пренеса при работата ми в България впечатленията и опита си от времето, прекарано в Калифорния и Нова Зеландия.

Един ден моят винен криволичещ път ме отведе в Македония, където се срещнах с много непознати за мен сортове, и най-важното с хора, вдъхновени от идеята да работят за тях. Това се оказа ново предизвикателство за мен. След почти година време, през което положих усилия да се запозная с новото, след като усетих неповторимите аромати и вкус, идващи от неизвестното, сред заряда от срещите с хора, работещи в тази насока, вече започнах да оформям визията си за вината Винени мостове. Разбрах, че след дългото търсене на модерния вкус на виното, съм изморена от него и съм вдъхновена от нещо различно. Осъзнах, как пътят на виното ме завъртя малко, след което ме изпрати в отправната точка, от която може да се поеме по трънлива и интересна пътека и да се преоткрие неповторимо място, каквото са Балканите. Така реших, че Винени мостове ще са вина от балкански сортове и от местни винари. Природата, историята и хората ни позволяват да ги направим. И срещите тук са различни.

След като ви представих идеята, заедно с всички които застанаха зад мен и с които ще работим занапред, ви очакваме за срещи на винените мостове, защото от тях тръгват новите истории, които предстои да създаваме заедно.

Екатерина Гаргова

Мавруд 2013

Дата на бране: 27.09.2013

Дата на бутилиране: 18.08.2014

Гроздето е от известната Родопска яка край град Пловдив – село Марково.

За виното: Това вино беше моят мост до България и възможност да преживявам нещата, които се случват във винарството през реколта 2013. Работихме с моите колеги и приятели Костадинка Рахова, Васил Стоянов и Илия Лунголов във Вила Юстина. Интересното при работата е, че ферментацията на виното е протекла в съд тип Еурека, при който екстракцията се извършва по специфичен начин. 30% от виното е отлежавало 6 месеца в нови бъчви от български дъб и купажирано с другата част, която е отлежала в съд от инокс. Целта при работата с този Мавруд беше да запазим максимално плодовост, а българският дъб, без да доминира да обогати вкуса на виното.

    Анализи на виното:
  • Алкохол – 14 об%
  • Захари – 3,7 г/л
  • ТК – 5,8 г/л
  • ЛК – 0,58 г/л
  • рН – 3,44

Брой бутилки: 1706

Вранец 2012 – Свободният жребец

Дата на бране: 17.09.2012

Дата на бутилиране: 27.09.2013

Гроздето е от най-големия и познат лозарски регион в Република Македония – Тиквеш, лозе – Попова Кула.

За виното: Характерно за това вино е, че е винифицирано чрез спонтанна алкохолна ферментация. Моето желание да експериментирам с Вранец в тази посока, бе продиктувано от двугодишното сътрудничество на Попова Кула в разработването на докторантура от Фиданка Илиева от Земеделски университет в Штип под ръководството на доц. Христо Спасов от УХТ – Пловдив. Работата касаеше ферментация на червени вина с щамове дрожди, изолирани от грозде в Тиквешкия регион. Получихме голяма гама като структура и характер вина, което се дължеше на различните дрожди. При Вранец 2012, за да се покаже сорта в по-натуралния му вид е използвана спонтанна алкохолна ферментация, малолактичната ферментация е проведена с чисти култури бактерии. За запазване на по-първични аромати виното е отлежало без контакт с дъб до момента на бутилиране. Оставих Вранеца на воля, затова на етикета пише, че това вино е среща със свободния дух на черния жребец.

    Анализи на виното:
  • Алкохол – 14,14 об%
  • Захари – 5 г/л
  • ТК – 5,9 г/л
  • ЛК – 0,51 г/л
  • рН – 3,42

Брой бутилки: 600

Вранец 2011 – Неукротимият жребец

Дата на бране: 20.09.2011

Дата на бутилиране: 27.09.2013

Гроздето е от най-големия и познат лозарски регион в Република Македония – Тиквеш, лозе – Попова Кула.

За виното: Работихме заедно с моите млади македонски колеги Марина Коцева и Зоран Николов във винарска изба Попова Кула, които бяха в началото на своя професионален път. Това вино беше първата ми среща с Вранец и идеята ми за винификацията на гроздето доведе до едно екстрактивно и таниново вино, което впоследствие отлежа една година в бъчви от френски и македонски дъб с последващо отлежаване извън бъчвите в продължение на 10 месеца. Историята на виното за мен представлява борбата с непознатия и буен Вранец, който на първата ни среща изглежда победи и затова на етикета написах, че това е среща с неукротимата природа на черния жребец.

    Анализи на виното:
  • Алкохол – 13,8 об%
  • Захари – 3,8 г/л
  • ТК – 6,5 г/л
  • ЛК – 0,49 г/л
  • рН – 3,40

Брой бутилки: 800

Вранец

Вранец е червен Балкански сорт и вината от него представляват характера на хората, които живеят в тези области – топлокръвни и силни.

Думата Вранец означава черен, силен, мощен кон, а вината от този сорт се характеризират със сила, потенциал и мощ.

Сортът Вранец произлиза от Черна Гора и приспада към Черноморската еколого-географска група. Разпространен е в Черна Гора, Сърбия, Косово, но в Република Македония е намерил втората си родина. Подходящите климатичните и почвени условия за развитието на сорта подчертават и изявават неговите характеристики във вината.

Вранец е водещ сорт за производство на червени вина в Македония. Намира се основно в централните региони, както и по долината на Вардар, включвайки лозарските райони от Скопие, към Велес и Тиквеш, и завършвайки в Гевгелия и Валандово.

Днес Република Македония може да се гордее с производството на най-добрите вина от Вранец на целия Балкански полуостров. А Вранец е на път да се превърне във визитка на македонското вино.

Вината от Вранец се характеризират с интензивен, тъмен червен цвят. Сортовите аромати варират от предимно плодови – зряла череша и вишня, горски тъмни плодове, сушени плодове до растителни, дървесни и землисти нюанси. Вкусът е мощен и танинов, като при младите вина е изразена свежест. Вината могат да отлежават дълго време като придобиват комплексен аромат, танините и киселините се балансират и вкусът придобива приятна плътност и сладост, като запазва добрата си структура.

Мавруд

‘’Мавруд е стар местен сорт, който се отглежда по нашите земи от дълбока древност. Той спада към черноморската еколого-географска група. Разпространен е главно в Пловдивска област и по-малко в Хасковска и Старозагорска област.‘’
Ампелоглафия, проф. ДСН Венелин Ройчев, Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив 2012
‘’Крум наредил: ‘’Щом тази лозница ти е дала такава смелост, от днес нататък от нея ще се разсаждат новите лозя на държавата. И гроздето, и виното от него ще се наричат Мавруд, за да се помни твоята храброст. Такива юнаци са нужни на българската войска. Казах.’’
Легенда за Мавруда
‘‘От детските години ми се е запечатал следният ‘’винен‘’ спомен. Баща ми, който почти не пиеше, се взира час по час в чашата с мавруд срещу светлината и се възхищава какъв невероятен ‘‘ринг‘’ имало виното.‘’
‘’През XVII век французинът Пол Люка, който посетил Станимака (Асеновград), разказва, че ‘’това е едно обширно място с хубави лозя, които дават отлично вино.‘’
‘’В Станимака, Чирпан и други места на Тракия по плодородие и по качество виното мавруд заема първо място‘’, твърдят старите специалисти. Център на тази невероятна вселена, разбира се, е Пловдив, където ‘’виното е изобилно и хубаво‘’ според Ами Буе, минал през града на тепетата около средата на деветнайсти век. ‘’Пловдив, наред с храните, е изнасял и хубаво вино, което е имало свое име по европейските тържища и се е възпявало в песните на средновековните рицари.‘’ Това е оценка, дадена от неслучайното списание на Българското икономическо дружество.’’
‘’…премеждията - природни, военни и политически, стесняват година след година площите с мавруд: в последната му, обкръжена сякаш от самата съдба, крепост.’’
‘’ Самият стар сорт щял да се спаси и да се продължи разпространението му и по-нататък, това било най-важното.’’
Именник на българското вино, Илия Зайков, Издателство Жанет 45, 2010
‘’Станимашката малага е специалитет на гърка Аристид Чорбаджаков (1886-1958), смятан за един от най-добрите производители на вино в Асеновградско за времето си. През 1957, и както се оказва в края на живота си, той е поканен на работа в Асеновградския винпром, който неуспешно се опитва да произведе Станимашка малага. Преди гроздобера на 1958 Чорбаджаков се разболява тежко и почива без да може да покаже на технолозите точно как се прави виното, като посмъртно бива обвинен от комунистите, че нарочно не е издал тайните си. По всяка вероятност тайна няма, просто технологията за производство на това вино е била трудоемка и малко несъвместима с плановата икономика на режима. Освен много късния гроздобер (в началото на ноември), преди края на ферментацията част от виното се е отделяла и се е сгъстявала, чрез изпаряване. Изстудена се е връщала във виното, чиято ферментация е спирала и така са се получавали характерните за виното сладък вкус и аромати.’’
Дивино, Яна Петкова

+359 888 64 21 59 – Екатерина Гаргова

+359 889 66 30 27 – Атанас Гаргов

info@winebridges.net